ИСТОРИЧЕСКИ ДИЗАЙНИ: МОДЕЛИТЕ НА „CHINOISERIE“

Исторически дизайни: моделите на „CHINOISERIE“ Днес стилът Chinoiserie често се свързва с луксозни и висок клас интериорни марки. В историята обаче Chinoiserie е имал както възходи, така и падения, като за момент почти изчезва напълно. Нека научим повече за неговото възраждане и три различни поджанра, които завладяват въображението на европейците. ИСТОРИЯТА НА CHINOISERIE Думата Chinoiserie идва от френската дума „Chinoise“, което означава китайски и се отнася до западен стил на декоративно изкуство, вдъхновен от азиатското изкуство и култури. Интересът сред европейците към Далечния изток и Китай започва през XIV-ти век, когато италианският изследовател Марко Поло се завръща от приключенията си по пътя на коприната. Той носи със себе си истории за екзотични култури, както и красиво декорирани стоки. Търговията между Китай и Европа нараства през XV-ти и XVI-ти век. Стилът Chinoiserie се появява в средата на XVII-ти век в Европа, когато местните дизайнери и занаятчии започват да имитират стила и да го използват в ежедневието върху домашни продукти като текстил, мебели, керамика, порцелан, стени и картини. Въпреки това Chinoiserie не бил само европейски феномен. Модата обвързана с този стил се разпространява толкова бързо, че съществували версии на стила Chinoiserie дори и в Латинска Америка, където той също вдъхновява местни художници и занаятчии. Въпреки препратката към името, стиловите влияния не са само китайски, но и от по-широк регион, често наричан Далечния изток през XVIII-ти век, който включва Китай, Япония, Корея, Югоизточна Азия, Индия, а също и Персия. Trianon de Porcelaine (на френски за Porcelain Trianon) е краткотрайна структура, построена близо до двореца Версай и се счита за първата сграда на Chinoiserie в Европа. Построенa е през 1670 г. на бившето място на село Трианон, което Луи XIV от Франция е придобил през 1660-те, за да разшири територията на своя разширяващ се дворец. Структурата се състои от пет павилиона с дървена рамка, украсени със сини и бели керамични плочки и заобиколени от официални градини с екстравагантни изложби на парфюмирани цветя. За европейците всичко около китайската култура, хора и околна среда изглеждало изключително екзотично и мистериозно. Стиловете на дизайна на Chinoiserie често са свързани с отдих и удоволствие, със сцени от буйни градини и зеленина, природа и ярки пейзажи, показващи китайски фигури, луксозни павилиони и пагоди. Популярността на стила Chinoiserie в интериора достига своя връх около средата на XVIII-ти век и докато Chinoiserie никога не излиза напълно от мода, то влиянието му в Европа постепенно намалява през XIX-ти век, когато привлекателността на Китай и Източна Азия трябвало да се конкурират с други екзотични вкусове, като „турския“, египетския, готическия и гръцкия.  ВИДОВЕ И ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ШАРКА CHINOISERIE Има три основни подстила в шарките на модела Chinoiserie: – Синьо-бял порцеланов стил – Chinoiserie Toile de Jouy – или пейзажен стил – Стилът на цъфтящото дърво Тези стилове често могат и да се комбинират. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА „СИНЬО-БЕЛИЯ“ ВАРИАНТ Стилът на синьо-белия порцелан, разбира се, е вдъхновен от дизайните, открити върху вносен китайски порцелан и керамика, като чинии, купи, саксии, вази и големи буркани с джинджифил. В днешните концепции за интериорен дизайн всеки азиатски монохроматичен синьо-бял дизайн често се категоризира като Chinoiserie. Например дизайни в стил индийски флорал, дамаска и икат. Съсредоточавайки се върху вдъхновения от синьо-белия порцелан, освен монохроматичната цветова схема, има някои характеристики, които можем да вземем предвид и използваме, когато създаваме дизайн или модел в този стил: Извиващи се клонки с листа и цветя или в разпръснат дизайн, или като равномерно повтарящи се из фона. Често в комбинация с геометричен лабиринт като линии и форми, целящи да имитират китайски букви и символи. Освен тях можем да видим дизайни, включващи малки сцени на сгради като павилиони, пагоди и дървета, хора, които играят или се разхождат, или природа с животни като птици и насекоми. Птиците са често срещани мотиви, носейки своето символично значение. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СТИЛ „TOILE DE JOUY CHINOISERIE“ Този тип може да бъде едновременно едноцветен, често в синьо и бяло, вдъхновен от порцелановия стил или да има два, три или повече цвята. Типични мотиви за Chinoiserie Toile de Jouy са сцени, включително: Природа с планини, хълмове, полета, гори, езера, потоци или реки, облаци, сгради като павилиони, пагоди и мостове, често заобиколени от буйни градини и паркове с дървета, зеленина, храсти и трева, китайски фигури, които играят, работят или се разхождат, както и птици и клетки за птици. ХАРАКТЕРИСТИКАТА НА СТИЛ BLOSSOMING TREE CHINOISERIE Този тип може да бъде направен като безшевно повтарящ се модел, но често в шаблон на стенопис за стенни покрития, шаблони и стенописи от пода до тавана, където се повтаря само хоризонтално, но не и вертикално. Този тип се характеризира със стройни, разпръснати дървета или клони, с листа и цъфтящи цветя, плодове, птици и насекоми. Въпреки някои възходи и падения, стилът на модела Chinoiserie се възражда към 30-те години на миналия век и все още често се свързва с интериорен дизайн от висок клас, както и в модната индустрия.   Автор: tinablend Снимки: Pixabay & www.goblenda.com BLOG, NEWS THE GENTLEMEN: ВЪЛНУВАЩА ТЕКСТИЛНА ПОРЕДИЦА NEWS COTTAGE FAIRYTALE: РОМАНТИЧНИЯТ СВЯТ НА GOBLENDA ЗА ЛЯТО’24 BLOG BABUSHKA STYLE: ТРАДИЦИОННИТЕ ШАЛОВЕ – ВДЪХНОВЯВАЩ МОДЕН АКЦЕНТ NEWS Фишутата на мъдростта: Енциклопедична колекция NEWS Съблазнителна индивидуалност: колекция „ПЕРСОНА“ Предишна публикацияСледваща публикация

КАДИФЕТО – ИСТОРИЯТА ЗАД ЛУКСОЗНИЯ МАТЕРИАЛ НА ЕЛИТА

Кадифето – историята зад луксозния материал на елита Историята на кадифето е сложно пътуване, което обхваща континенти. Смята се, че идеята за кадифето съществува от около 2000 г. пр. н. е. в Египет, където за първи път е замислен методът на сплитане на купчини с помощта на коприна и лен. Версия, която наподобява това, което смятаме за кадифе днес, е произведена в Китай между 400 г. пр. н. е. и 23 г. н.е. В началото е използвана копринена прежда, но по-късно започват да се използват влакна от лен, памук и изкуствена коприна, превръщайки кадифето в достъпно за повече хора.Съблазнени от меките качества на кадифето, европейците го въвеждат в търговията по „Пътя на коприната“. Въпреки че производството процъфтява в Испания, то Италия е първата европейска страна, която създава кадифена индустрия за себе си и впоследствие доминира в доставките на материала за Европа между XII-ти и XVIII-ти век.  Една от най-ранните писмени европейски препратки към кадифе датира от 1311 г. сл. Хр. и се отнася до вещи, собственост на папа Климент V. Най-ранните центрове за производство на кадифе в Италия са в Лука, Генуа и Флоренция. Въпреки че Венеция внася коприна от изток за известно време (дори преди Марко Поло), едва през 1300-те години 300 бежанци от Лука, много от които тъкачи, пренасят изкуството на правене на кадифе във Венеция. Наречени Lucchesi, тези търсещи убежище хора основават Република Венеция на кадифените тъкачи през 1347 г., важно събитие във венецианската история. Когато Микеланджело рисува Сикстинската капела, Галилей открива луните на Юпитер, а Леонардо да Винчи мечтае за бъдещето, крале и кралици от цяла Европа се влюбват в мекото, пищно и много скъпо кадифе, произведено във Венеция. Венецианското кадифе било идеалната материя, за да покажат тяхната сила и богатство. Неговите дълбоки, наситени цветове били трудни за производство и следователно изключително ценни – по онова време всеки знаел стойността му. Кралете облицовали короните си с него, настоявали техните кралски дрехи да бъдат изтъкани от него и тапицирали троновете си с него. Кадифен ренесанс През 1400-те Венеция отвела тъкането на кадифе до нови висоти на изтънченост с метода soprarizzo. Техника с двойна купчина, включва тъкане на един слой плат, който абсорбира светлината с по-лек слой отгоре, който я отразява. Това предизвика движещ се вълнообразен ефект, докато го галите. След това Weavers започнали да правят тъканта още по-луксозна, добавяйки благородни метали и позлатен фон към тъканта. Техниките за правене на кадифе са били толкова важни, че на тъкачите и техните колеги занаятчии в търговията със стъкло и бижута не било позволено да напускат Венеция от страх, че тайните им ще бъдат разкрити. За да запазят тайната си техника за себе си, през 1474 г. във Венеция е приет закон за защита на изобретенията. Практически това е първият закон за защита на авторското право. Тъй като кадифето изисква повече време и повече материал от другите тъкани, то било по-скъпо и следователно по-престижно. Дрехите вече не били само за прикриване – те били използвани за пауновско показване на нечия сила и престиж. Пазарът на кадифе бил толкова силен през 1500-те години, че почти една пета от населението на Венеция, работили в търговията с коприна и кадифе, което превърнало Венеция във водещ износител на кадифе в цяла Европа. Bevilacquas: Поддържане на традицията жива Семейство Бевилакуа може да проследи нишката на техните корени на тъкане до 1499 г. Появявайки се за първи път във венецианска картина, която изобразява парад на носещи кадифе благородници, благодарение на надпис върху картината, който гласи „Джакомо Бевилакуа, тъкач“. И все пак историята им, която все още се тъче днес, започва през 1875 г., когато Луиджи Бевилакуа има брилянтната идея да спаси станове от XVIII-ти век от празните по онова време мелници. Вдъхновен от движението на изкуствата и занаятите – занаятчийска реакция срещу по-евтините, по-малко издръжливи продукти, създадени от новите машини на индустриалната революция.Бевилакуа и неговият партньор Джанолио откриват собствена тъкачна фабрика в сградата на старото училище за тъкачи. Тяхната мисия? „Поддържайте стария метод на тъкане жив.“ Откакто сa отворили, Бевилакуа обслужват папи, крале и дори Белия дом. Кадифе: Приказка за няколко тъкачки Днес Бевилакуа управляват най-старата работилница за кадифе във Венеция и единствената, която все още използва техниката soprarizzo. Въпреки че семейството трябвало да бъде в крак с времето и да отвори друга фабрика, която използва машинни станове, те все още наемат около шестима посветени тъкачки, които се трудят всеки ден, за да произвеждат едно от най-сложните текстилни изделия в света. Толкова е сложно, че една тъкач може да произведе само около 25 см на ден, от което можете да добиете представа колко скъпо може да бъде парче от тъканта. “Tessitura Luigi Bevilacqua” предлага частни обиколки на работилницата си само с предварителна уговорка. Ако все пак ви се прииска да направите обиколка, тъкач ще ви помогне да се ориентирате в лабиринта от въжета и такелажи, свързващи 18 древни стана. Там могат да се видят 3500 дизайна и плетени чернови, подредени от пода до тавана, които датират чак до средновековието.  Как се прави кадифе? Кроенето на кадифето се прави по дължина на нишките и винаги в една и съща посока. Изработва се на специален стан, който произвежда две парчета кадифе едновременно. Кадифето се характеризира с равномерна височина на купчината, която обикновено е по-малко от половин сантиметър. Днес кадифето обикновено се прави от синтетични и естествени влакна, но първоначално е направено от коприна. Чистото копринено кадифе днес е рядкост, тъй като е изключително скъпо. Повечето кадифе, което се продава като копринено кадифе, съчетава както коприна, така и вискоза. Синтетичното кадифе може да бъде направено от полиестер, найлон, вискоза. Памучният материал, използван за кадифето е вид естествен текстил, който се състои от влакнести материали от растителен и животински произход, които представляват различни в морфологично отношение едноклетъчни и многоклетъчни образувания. Изградени са от различни по състав високомолекулни биополимери – целулоза (за растителните влакна), кератин (за вълнените влакна) и фиброин (копринени влакна). По химичен състав и структура текстилните влакна са твърде различни, но общото, което ги обединява, е това, че спадат към групата на високомолекулните съединения. Има няколко различни вида кадифени тъкани, тъй като тъканта може да бъде изтъкана от различни материали, като се използват различни методи. Crushed velvet – както подсказва името,

Якичките – модният завършек на тоалета

Якичките – модният завършек на тоалета Якичките – модният завършек на тоалета Два от дебютните ни модела якички, бяха представени в специален репортаж на стилист Антония Йорданова в ТВ предаването „Преди обед“. Повече за тях и историята на подвижните якички, ще откриете в тяхното завладяващо видео – ТУК! Ресурс снимка @Преди обед BLOG, NEWS THE GENTLEMEN: ВЪЛНУВАЩА ТЕКСТИЛНА ПОРЕДИЦА NEWS COTTAGE FAIRYTALE: РОМАНТИЧНИЯТ СВЯТ НА GOBLENDA ЗА ЛЯТО’24 BLOG BABUSHKA STYLE: ТРАДИЦИОННИТЕ ШАЛОВЕ – ВДЪХНОВЯВАЩ МОДЕН АКЦЕНТ NEWS Фишутата на мъдростта: Енциклопедична колекция NEWS Съблазнителна индивидуалност: колекция „ПЕРСОНА“ Предишна публикацияСледваща публикация