КАДИФЕТО – ИСТОРИЯТА ЗАД ЛУКСОЗНИЯ МАТЕРИАЛ НА ЕЛИТА

Кадифето – историята зад луксозния материал на елита Историята на кадифето е сложно пътуване, което обхваща континенти. Смята се, че идеята за кадифето съществува от около 2000 г. пр. н. е. в Египет, където за първи път е замислен методът на сплитане на купчини с помощта на коприна и лен. Версия, която наподобява това, което смятаме за кадифе днес, е произведена в Китай между 400 г. пр. н. е. и 23 г. н.е. В началото е използвана копринена прежда, но по-късно започват да се използват влакна от лен, памук и изкуствена коприна, превръщайки кадифето в достъпно за повече хора.Съблазнени от меките качества на кадифето, европейците го въвеждат в търговията по „Пътя на коприната“. Въпреки че производството процъфтява в Испания, то Италия е първата европейска страна, която създава кадифена индустрия за себе си и впоследствие доминира в доставките на материала за Европа между XII-ти и XVIII-ти век.  Една от най-ранните писмени европейски препратки към кадифе датира от 1311 г. сл. Хр. и се отнася до вещи, собственост на папа Климент V. Най-ранните центрове за производство на кадифе в Италия са в Лука, Генуа и Флоренция. Въпреки че Венеция внася коприна от изток за известно време (дори преди Марко Поло), едва през 1300-те години 300 бежанци от Лука, много от които тъкачи, пренасят изкуството на правене на кадифе във Венеция. Наречени Lucchesi, тези търсещи убежище хора основават Република Венеция на кадифените тъкачи през 1347 г., важно събитие във венецианската история. Когато Микеланджело рисува Сикстинската капела, Галилей открива луните на Юпитер, а Леонардо да Винчи мечтае за бъдещето, крале и кралици от цяла Европа се влюбват в мекото, пищно и много скъпо кадифе, произведено във Венеция. Венецианското кадифе било идеалната материя, за да покажат тяхната сила и богатство. Неговите дълбоки, наситени цветове били трудни за производство и следователно изключително ценни – по онова време всеки знаел стойността му. Кралете облицовали короните си с него, настоявали техните кралски дрехи да бъдат изтъкани от него и тапицирали троновете си с него. Кадифен ренесанс През 1400-те Венеция отвела тъкането на кадифе до нови висоти на изтънченост с метода soprarizzo. Техника с двойна купчина, включва тъкане на един слой плат, който абсорбира светлината с по-лек слой отгоре, който я отразява. Това предизвика движещ се вълнообразен ефект, докато го галите. След това Weavers започнали да правят тъканта още по-луксозна, добавяйки благородни метали и позлатен фон към тъканта. Техниките за правене на кадифе са били толкова важни, че на тъкачите и техните колеги занаятчии в търговията със стъкло и бижута не било позволено да напускат Венеция от страх, че тайните им ще бъдат разкрити. За да запазят тайната си техника за себе си, през 1474 г. във Венеция е приет закон за защита на изобретенията. Практически това е първият закон за защита на авторското право. Тъй като кадифето изисква повече време и повече материал от другите тъкани, то било по-скъпо и следователно по-престижно. Дрехите вече не били само за прикриване – те били използвани за пауновско показване на нечия сила и престиж. Пазарът на кадифе бил толкова силен през 1500-те години, че почти една пета от населението на Венеция, работили в търговията с коприна и кадифе, което превърнало Венеция във водещ износител на кадифе в цяла Европа. Bevilacquas: Поддържане на традицията жива Семейство Бевилакуа може да проследи нишката на техните корени на тъкане до 1499 г. Появявайки се за първи път във венецианска картина, която изобразява парад на носещи кадифе благородници, благодарение на надпис върху картината, който гласи „Джакомо Бевилакуа, тъкач“. И все пак историята им, която все още се тъче днес, започва през 1875 г., когато Луиджи Бевилакуа има брилянтната идея да спаси станове от XVIII-ти век от празните по онова време мелници. Вдъхновен от движението на изкуствата и занаятите – занаятчийска реакция срещу по-евтините, по-малко издръжливи продукти, създадени от новите машини на индустриалната революция.Бевилакуа и неговият партньор Джанолио откриват собствена тъкачна фабрика в сградата на старото училище за тъкачи. Тяхната мисия? „Поддържайте стария метод на тъкане жив.“ Откакто сa отворили, Бевилакуа обслужват папи, крале и дори Белия дом. Кадифе: Приказка за няколко тъкачки Днес Бевилакуа управляват най-старата работилница за кадифе във Венеция и единствената, която все още използва техниката soprarizzo. Въпреки че семейството трябвало да бъде в крак с времето и да отвори друга фабрика, която използва машинни станове, те все още наемат около шестима посветени тъкачки, които се трудят всеки ден, за да произвеждат едно от най-сложните текстилни изделия в света. Толкова е сложно, че една тъкач може да произведе само около 25 см на ден, от което можете да добиете представа колко скъпо може да бъде парче от тъканта. “Tessitura Luigi Bevilacqua” предлага частни обиколки на работилницата си само с предварителна уговорка. Ако все пак ви се прииска да направите обиколка, тъкач ще ви помогне да се ориентирате в лабиринта от въжета и такелажи, свързващи 18 древни стана. Там могат да се видят 3500 дизайна и плетени чернови, подредени от пода до тавана, които датират чак до средновековието.  Как се прави кадифе? Кроенето на кадифето се прави по дължина на нишките и винаги в една и съща посока. Изработва се на специален стан, който произвежда две парчета кадифе едновременно. Кадифето се характеризира с равномерна височина на купчината, която обикновено е по-малко от половин сантиметър. Днес кадифето обикновено се прави от синтетични и естествени влакна, но първоначално е направено от коприна. Чистото копринено кадифе днес е рядкост, тъй като е изключително скъпо. Повечето кадифе, което се продава като копринено кадифе, съчетава както коприна, така и вискоза. Синтетичното кадифе може да бъде направено от полиестер, найлон, вискоза. Памучният материал, използван за кадифето е вид естествен текстил, който се състои от влакнести материали от растителен и животински произход, които представляват различни в морфологично отношение едноклетъчни и многоклетъчни образувания. Изградени са от различни по състав високомолекулни биополимери – целулоза (за растителните влакна), кератин (за вълнените влакна) и фиброин (копринени влакна). По химичен състав и структура текстилните влакна са твърде различни, но общото, което ги обединява, е това, че спадат към групата на високомолекулните съединения. Има няколко различни вида кадифени тъкани, тъй като тъканта може да бъде изтъкана от различни материали, като се използват различни методи. Crushed velvet – както подсказва името,

ПЛЕНИТЕЛНАТА ИСТОРИЯ НА ЯКИЧКИТЕ

Пленителната история на якичките Оксфордският английски речник проследява историята на яката в съвременното ѝ значение до 1300 г., когато яките служат като броня, предпазваща врата. В някои изображения от историята на Древен Египет яката очевидно е основният, ако не и единственият, носен елемент от облеклото. През средновековния период и след това хората са носили орнаментални яки като форма на бижу. В края на ренесанса около XV-ти век, ризата става допълнение към костюма и появата на яка става неизбежна част към прибирането на силуета. В този момент снежно бялата якичка на ризата е стандарт за висшата класа и естетическият вкус на това поколение. По онова време нашумелите яки са далеч по-различни от обичайните модели с остри върхове, на които сме свикнали днес. Те са били кръгли и много обемни, буквално около цялата глава на притежателя им. Колкото по-големи и пищни, толкова по-скъпи и демостриращи изтънчено потекло. Години по-късно, между XVI и XVIII век, когато аристокрацията е в разцвета си, започват да се произвеждат различни по размер и форми яки и така до днес, когато за пример имаме няколко от най-разпространените модели. Яката може да бъде пришита към основата на дрехата или да бъде подвижна и да се сваля. АНАТОМИЯ НА ЯКИЧКАТА Band and Collar Stand – Частта, която кара яката на ризата да се изправи, както и височината, до която яката се изправя на врата. Tie Space – Това е разстоянието между горните точки на яката, където се позиционира възела на вратовръзката. Spread – Пространството от единия връх на яката до другия връх. Slope – Височината/частта на якичката над столчето. Point – Върхът на яката. Някои яки имат бутониера на върха, така че върхът да може да се закопчае към ризата, предотвратявайки нейното движение по време на носене. Roll Line – Линията на ролката е частта, която се спуска над стойката на яката. Rever/Lapel – Частта от яката, която се сгъва от деколтето и е оформена според стила на яката. Сигурно се питате колко вида яки има?… Е, много са! Съществуват над 20 вида, но тук сме отсяли няколко от най-популярните модели. Преди да се запознаем с тях обаче нека видим кои са трите основни типа: The Stand Collar – Това е вид яка, която се изправя и приляга около врата. За пример можем да дадем „Mandarin” якичката. The Flat Collar – Много стилове на яки попадат в тази категория, но каквито и да са те, то трябва да лежат плътно до основната тъкан, за да попаднат в тази категория. Като чудесен пример можем да дадем якичката „Wing”. The Roll Collar – Този модел е основно яка със столче. Среща се най-вече в ризи, особено мъжки бизнес ризи, които изискват носене на вратовръзка. В тази част от статията ще ви запознаем с 10 от може би най-популярните яки в днешни дни. BARRYMORE Характеризирайки се с остри върхове и по-разлята форма – това е яката „Баримор“. Първоначално била известна като „заострена яка“, докато през 70-те години на миналия век, става любимо допълнение към гардероба на известният актьор Джон Баримор и така придобива неговото име. BUSTER BROWN Голяма, плоска, лежаща към раменете и със заоблени ръбове – това е моделът „Buster Brown”.През 1902 г. в Европа и Съединените щати хората били луди по нашумения и много забавен комикс от Ричард Фелтън Аутколт, чийто главен герой се казва Бъстър Браун. Фокусът тук е, че Бъстър бил изрисуван с наистина изискани дрехи и обувки, поради което неговият модел якичка става така актуална. ETON COLLAR Итън Колидж или Итънски колеж е вековно английско училище-интернат, където много от престолонаследниците и благородниците са учили повреме на детството си.Яката Итън – малка по размер, стегната и в изкрящо бял цвят, произлила именно от тази училищна униформа. Тя  е въплъщение на дисциплина, даваща на хората тържествено и строго усещане. CLERICAL COLLAR Носена от свещеници по целия свят, чиновническата яка е тясна, твърда и изправена, почти винаги бяла на цвят. Тя има пръстенова форма с височина около 3 см. и е символ на благоприличие и духовенство. Първоначално е била изработвана от памук или лен. MIDDY COLLAR / SAILOR COLLAR Този тип представлява яка с дълбоко V-образно деколте отпред, без стойка и с четвъртито парче на гърба, базирана на традиционните моряшки униформи.Яката наподобяваща шал е може би най-разпознаваемият елемент от моряшкия костюм. Любопитно и не толкова известно е, че някои хора смятат за късмет да докоснеш яката на моряка.Женска версия на този тип военоморска яка става популярна в началото на XX-ти век. PETER PAN Якичката “Peter Pan” е плоска и заоблена. Тази якичка всъщност няма нищо общо с оригиналната от костюма на Питър Пан.Произходът на името ѝ идва от далечната 1905 г., когато актрисата Мод Адамс изиграва ролята на Питър Пан в “Острова на съкровищата” на открита сцена. Костюмът на жената, облечена като момче бил с този вид модификация на кръгла яка, което от своя страна довело до нова вълна в нюйорската мода. RUFF COLLAR “Къдрава якичка” – прародителят на всички видове яки, възникнали през ренесанса. Този тип яка става емблема на висшата класа благодарение на кралица Елизабет I. Можем да видим къдравата кралска якичка както в елемент към облеклото на дамите, така и на господата по времето на тази културна епоха. VAN DYKE Името на този модел якички произлиза от XVII-ти век. Кралският художник Антъни Ван Дайк обичал да носи този вариант на дълбоко заострени яки с дължина до раменете и не случайно моделът се появявал много пъти в портрети му. Тази четвъртита яка се отличава с много голяма площ, а ръбовете ѝ са украсени с много нежни елементи, които символизират статута на благородниците. CAPE COLLAR Меката яка оформена като „пелерина“, която покрива раменете и горната част от ръцете възниква през Средновековието.Историята ни разказва, че най-ранните стилове на този тип яки са били просто кръгли парчета плат, които се прикрепват към горната част на дрехата. С течение на времето обаче пелерините започват да се украсяват с шевове, в зависимост от ранга или професията на носителя им. DETACHABLE COLLAR През 1825 г. Хана Лорд Монтегю в Ню Йорк е представила на обществеността своето изобретение – риза с отделяща се яка. Иновацията значително облекчила процеса на пране, като по този начин яката можела да се

БРОДИРАНЕТО – ХОБИ ЗА БЛАГОРОДНИЦИ И НЕ САМО…

Бродирането – хоби за благородници и не само… Процесът използван за закърпване, поправяне и подсилване на плата, насърчава развитието на шевните техники, а декоративните възможности за шиене водят до изкуството на бродерията. Бродерията в различни форми съществува, откакто човекът е започнал да произвежда плат. Днес бродерията се практикува по целия свят, но се смята, че произхожда от Китай и Близкия изток. Думата бродерия идва от френската дума „broderie“, означаваща украса. Примери за ръчна бродерия са открити при различни археологически разкопки, датиращи поне от второто хилядолетие пр.н.е., Въпреки че изкуството на бродирането вероятно се връща много по-назад в годините. Една от най-старите оцелели групи бродерии идва от гробницата на известния египетски фараон Тутанкамон. Други ранни бродирани парчета са открити повреме на разкопки в Китай. В момента най-ранният оцелял пример за бродерия, открит от тази необятна страна, идва от гробница в Машан, провинция Хубей, датираща от периода V-III век пр.н.е. Този модел е направен с копринени прежди върху копринена основа. Текстил с бродирани коприна е намерен и в солните мини в Халщат, Австрия, които датират от 500 г. пр.н.е. Примери за бродерия от първи век сл. Хр. идват в много разнообразни форми от цял ​​свят. Най-ранните находки на бродерия в Швеция са от периода около IX-ти и X-ти век, който съвпада с периода, който наричаме епоха на викингите. Въпреки това, два века по-късно, около 1000 г., развитието на бродерията в Европа наистина започва. В този период християнската църква започва да расте и кралските особи получават власт в много страни. За да демонстрират своята сила и богатство, са поръчвали богато украсени облекла и орнаменти под формата на стенни завеси и покривки. Сложно бродираните дрехи, религиозни предмети и предмети от бита често са разглеждани като знак за богатство и социален статус. Бродерията е умение, маркиращо пътя на момичето в женствеността, както и предаване на ранг и социално положение. Но също така, бродерията бива и народно изкуство, като се използват материали, достъпни за непрофесионалисти. Много техники имали чисто практически употреби, използвави като начин за подсилване на облеклото. Гобленът Bayeux, изобразяващ норманското завоевание на Англия през 1066 г., е едно от най-известните произведения в света и е продукт от този период. Гобленът е с размери 70 m x 50 cm, бродиран е със стеблен шев и двойно лежане върху неизбелен лен и се смята, че е създаден през 1076-та година. От XII век сл. Хр. нататък обхватът на оцелелите бродерии се увеличава значително и има много колекции по целия свят, които включват средновековни и по-късни примери за бродерия. Това, което днес наричаме гоблен, възниква около 1800 г., когато бродирането на малки изображения става популярно сред жените от по-висшата класа. Често са били изобразявани ориенталски мотиви с растения и цветя. Около 1900 г. бродерията се е разпространила значително и се е превърнала в забавление и хоби на все повече хора от елита. Каталозите за поръчки по пощата и хартиените шаблони довели до широко разпространение на моделите и техниките, а бродерията вече не се правила върху скъпа коприна, а върху по-груби и по-евтини материали. Поразителен факт е, че в развитието на бродерията няма промени в материалите или техниките, които могат да бъдат усетени или интерпретирани като напредък от примитивен към по-късен, по-изтънчен етап. От друга страна, често откриваме в ранните творби технически постижения и високи стандарти на майсторство, рядко постигнати в по-късни времена. Гобленът Bayeux | Източник: Wikipedia Снимка на monicore от Pixabay В миналото бродерията се е извършвала предимно от жени, но това не е попречило на някои известни мъже да намерят почивка и релаксация при бродирането или „рисуването с конец“, както някои го наричат. Актьорът Хенри Фонда разкрива в интервю, че любимото му хоби е бродирането. Между почивките по време на снимки той сядал и бродирал сатен бод, за да се отпусне и да отпочине. Друг бродиращ джентълмен е Густав V, крал на Швеция между 1907-1950. Това определено било много необичайно хоби сред мъжете от тяхното поколение, но това не спира отдадеността им към благородното изкуство на бродерията. Напротив, това е само доказателство, че бродерията е нещо за всеки; млади или стари, бедни или богати, известни или неизвестни – единственото, което е необходимо е игла, конец, плат и свободен момент. Автор: tinablend Снимка на корицата: Eveline de Bruin от Pixabay BLOG, NEWS THE GENTLEMEN: ВЪЛНУВАЩА ТЕКСТИЛНА ПОРЕДИЦА NEWS COTTAGE FAIRYTALE: РОМАНТИЧНИЯТ СВЯТ НА GOBLENDA ЗА ЛЯТО’24 BLOG BABUSHKA STYLE: ТРАДИЦИОННИТЕ ШАЛОВЕ – ВДЪХНОВЯВАЩ МОДЕН АКЦЕНТ NEWS Фишутата на мъдростта: Енциклопедична колекция NEWS Съблазнителна индивидуалност: колекция „ПЕРСОНА“ Предишна публикацияСледваща публикация

В СВЕТА НА БРОШКИТЕ

В света на брошките През последните няколко сезона все повече брошки се появяват на подиума и червения килим. Носени в косата, деколтето, закопчани върху рокля или разпръснати по яките на дрехите, брошките се завръщат на модната сцена. Те не само са част от колекции с бижута на Chanel, Boucheron, Chaumet и Chopard, но те отново са в съзнанието на колекционерите, които търсят антични брошки от всякакъв тип. Тъй като модата в брошките се променя доста бързо, те са важни хронологични показатели. Много от древните европейски брошки, открити в археологията, обикновено се наричат с латинския термин „fibula“. Културни влияния като кралица Елизабет II, която има афинитет към брошките, както и новото поколение жени, които смятат бижутата за нещо повече от просто бижу, хвърлят нова светлина върху тези украшения на миналото. Но брошките не започват своя път като бижута. Те започват живота си като функционални, утилитарни предмети, които са били използвани за закопчаване на парчета дрехи. Първите регистрирани брошки са направени от тръни и кремък, докато щифтовете, изработени от метал, датират от бронзовата епоха. Могат да се видят много различни форми на брошките. Например дългата брошка, наподобяваща фибулата, е правена в цяла Европа от Черно море до Великобритания, различавайки се по орнаментика и дизайн във всеки регион. Брошката, характерна за франките, е розетка или кръгла брошка, обикновено украсена с филигран. Континенталният златен филигран и сложната работа на закрито са въведени в Англия от тевтонските племена. Брошките „чинийки“ били доста често срещани, често с розетни рисунки или зооморфни шарки. С въвеждането на християнството идват форми като висящи кръстове, в които е очевидно влиянието на каролингите и византийците. Пенопластовата брошка, под формата на пръстен с малък пробив в обиколката, била характерна за ирландското производство; обикновено с големи размери и вероятно носена на рамото с щифта, насочен нагоре, тя била богато украсена с преплетени шарки. Най-добрият пример е брошката Tara, която сега се намира в Националния музей на Ирландия в Дъблин. През цялото Средновековие брошката продължава да се използва широко. С подобряването на техниките за производство на бижута през годините, брошките стават все по-разнообразни. Те биха могли да се правят с материали в различни комбинации и нови техники. BLOG, NEWS THE GENTLEMEN: ВЪЛНУВАЩА ТЕКСТИЛНА ПОРЕДИЦА NEWS COTTAGE FAIRYTALE: РОМАНТИЧНИЯТ СВЯТ НА GOBLENDA ЗА ЛЯТО’24 BLOG BABUSHKA STYLE: ТРАДИЦИОННИТЕ ШАЛОВЕ – ВДЪХНОВЯВАЩ МОДЕН АКЦЕНТ NEWS Фишутата на мъдростта: Енциклопедична колекция NEWS Съблазнителна индивидуалност: колекция „ПЕРСОНА“ Снимките на брошки с мъниста под формата на птици, използвани в статията са изработени от goblenda Предишна публикацияСледваща публикация